Вероятно на всекиго понякога се е случвало да влезе в ролята на страничен наблюдател на живота си-да се чуди къде би бил сега, ако беше взел друго решение или ако беше с друг човек. Ако често не сте сигурни дали сте на прав път или пък ви се струва, че хората около вас все едно говорят на друг език и никак не ви разбират, то ще се почувствате като у дома във вселената на “Всички мои животи”
Човек преживява богатството, красотата и тъгата на живота, носейки със себе си едно проклятие. Всеки момент, вълшебна случка, чувство, болка ние наблюдаваме през една единствена фиксирана позиция във вселената – нашето собствено съзнание тук и сега. Цялата гама на нашите чувства, пъстротата на всички светове-изживяни, прочетени, дочути – гледаме, като през шпионка на врата – леко замъглено, изкривено и крайно ограничено.
Но за щастие, това не е пълната картинка. Паралелно с това, ние сме способни да изпитваме емпатия към чуждата емоция. Да си представяме светове, които не съществуват, случки, които са били или животи, които ще бъдат. Човек носи със себе си и дарбата на въображението.
Вътрешното ни око ни помага да се върнем назад и да видим всяка случка, като страничен наблюдател. Да си представим неща, които не са се случили, да се поставим на нечие друго място. С него можем да видим какво се случва в една история с отворен край, да прочетем изпуснатите думи между редовете.
Вътрешното ни око също така е склонно да ни погажда много неприятни номера. То може да накара всяка дребна случка да изглежда безкрайно значима. Същата сила, която ни позволява да си представим какво ли е да си на нечие място, може да създаде въображаеми светове, които денонощно да ни измъчват с въпроси. “Какво щеше да стане, ако..” “какво ще си помисли някой, ако..” Каква бих била, ако…”
Образи и емоции
Отговори на тези въпроси търсим във “Всички мои животи” – кратък сборник с комикси на Милена Симеонова.
Сборникът съдържа три кратки истории, които са посветени на човешките взаимоотношения, но погледнати отвътре навън. От позицията на това, което се случва в главата ни, с цялата му несигурност, хаотичност и, ами, нереалност. Фактът, че всички истории са почти изцяло без думи, още повече успява да ни потопи в този много личен свят. Все пак, често мислите ни текат много бързо, почти без думи – като някаква смесица от…образи и емоции. Всъщност много приличащи на един въображаем комикс.
Ако често не сте сигурни дали сте на прав път или пък ви се струва, че хората около вас все едно говорят на друг език и никак не ви разбират, то ще се почувствате като у дома във вселената на “Всички мои животи”
Много често комиксите са сравнявани с филми. Описвани са, дори и от автори, като филм, разказан в картинки. Макар комиксът да има много допирни точки с киното, това описание не е съвсем точно. Комиксът, подобно на игралното и анимационното кино (но и на илюстрацията и други изкуства), разказва истории визуално. Но изразните му средства и проблемите пред автора са различни. Дори между печатните и уеб комиксите може да има голяма разлика в начина, по който разказват истории. А това е още по-вярно, когато става въпрос за истории без думи.
“Всички мои животи” максимално използва това, което комиксът може да предложи като медия. Богатството на сборника е в това, че той се чувства много комфортно именно като комикс и не би искал да е, например, филм или поема. Панели, цвят, форма, балони – в историите авторът е употребил почти всички изразни средства, с които си служи комиксът, за да предаде идея.
В търсене на отговори
Трите истории проследяват 3 различни житейски ситуации: агонията на това да се съмняваш в решенията си, усещането, че просто не можеш да намериш място и хора, с които да си паснеш и тръпката, идеализацията и разочарованието на едно моментно влюбване. Самите истории са семпли, разказани от изчистени рисунки в палитри от по няколко цвята. И не случайно казвам “от”, защото тук цветовете и формите са в ролята на герой, който разказва историята.
Богатството на сборника е в това, че той се чувства много комфортно именно като комикс и не би искал да е например филм или поема.
Трудно е да се говори в думи за самите истории, освен да се опише общо темата. Най-доброто, което можете да направите, е да ги прочетете и да видите дали ще резонират с вас. За мен лично е много силен моментът на раздвояването на сюжетната линия в първата история и превръщането ѝ в две, а в последствие и в повече, паралелни истории, които от време на време си намигат. Затрогнаха ме и много други моменти в останалите разкази. Но и при най-добрите ми усилия, думите ги описват малко тромаво. Оставям на вас да прочетете и решите за себе си кои моменти ви “говорят” най-силно.
На пръв поглед семплите рисунки може да ни подлъжат, че ще получим кратки точни и ясни отговори. Но, съвсем скромно, авторът ни поднася една друга позиция по въпроса: “всъщност нямам отговори”. Това може да изглежда като измъкване, но истината е, че не е лесно като автор да не се изкушиш да натрапиш мнението си. Искреността на историите е едно от най-прекрасните неща на този сборник. Без думи и излишни декорации всяка една от тях говори в нас. Всеки може да намери себе си някъде там – в моментите, в които въображението ни е играло лоши шеги. В които вътрешното ни око е създавало въображаеми светове, в опит да погледне отвъд шпионката. Но именно този разговор, не с думи, а с идеи, е начин, поне за малко, да погледнем навътре и същевременно навън.
1 Comment