Всички мои животи

Вероятно на всекиго понякога се е случвало да влезе в ролята на страничен наблюдател на живота си-да се чуди къде би бил сега, ако беше взел друго решение или ако беше с друг човек. Ако често не сте сигурни дали сте на прав път или пък ви се струва, че хората около вас все едно говорят на друг език и никак не ви разбират, то ще се почувствате като у дома във вселената на „Всички мои животи“

Човек преживява богатството, красотата и тъгата на живота, носейки със себе си едно проклятие. Всеки момент, вълшебна случка, чувство, болка ние наблюдаваме през една единствена фиксирана позиция във вселената – нашето собствено съзнание тук и сега. Цялата гама на нашите чувства, пъстротата на всички светове-изживяни, прочетени, дочути – гледаме, като през шпионка на врата – леко замъглено, изкривено и крайно ограничено.

Но за щастие, това не е пълната картинка. Паралелно с това, ние сме способни да изпитваме емпатия към чуждата емоция. Да си представяме светове, които не съществуват, случки, които са били или животи, които ще бъдат. Човек носи със себе си и дарбата на въображението.

Вътрешното ни око ни помага да се върнем назад и да видим всяка случка, като страничен наблюдател. Да си представим неща, които не са се случили, да се поставим на нечие друго място. С него можем да видим какво се случва в една история с отворен край, да прочетем изпуснатите думи между редовете.
Вътрешното ни око също така е склонно да ни погажда много неприятни номера. То може да накара всяка дребна случка да изглежда безкрайно значима. Същата сила, която ни позволява да си представим какво ли е да си на нечие място, може да създаде въображаеми светове, които денонощно да ни измъчват с въпроси. „Какво щеше да стане, ако..“ „какво ще си помисли някой, ако..“ Каква бих била, ако…“

Образи и емоции

Отговори на тези въпроси търсим във „Всички мои животи“ – кратък сборник с комикси на Милена Симеонова.
Сборникът съдържа три кратки истории, които са посветени на човешките взаимоотношения, но погледнати отвътре навън. От позицията на това, което се случва в главата ни, с цялата му несигурност, хаотичност и, ами, нереалност. Фактът, че всички истории са почти изцяло без думи, още повече успява да ни потопи в този много личен свят. Все пак, често мислите ни текат много бързо, почти без думи – като някаква смесица от…образи и емоции. Всъщност много приличащи на един въображаем комикс.

© Милена Симеонова, Форми – отношения, Потайниче, 2020

Ако често не сте сигурни дали сте на прав път или пък ви се струва, че хората около вас все едно говорят на друг език и никак не ви разбират, то ще се почувствате като у дома във вселената на „Всички мои животи“

Много често комиксите са сравнявани с филми. Описвани са, дори и от автори, като филм, разказан в картинки. Макар комиксът да има много допирни точки с киното, това описание не е съвсем точно. Комиксът, подобно на игралното и анимационното кино (но и на илюстрацията и други изкуства), разказва истории визуално. Но изразните му средства и проблемите пред автора са различни. Дори между печатните и уеб комиксите може да има голяма разлика в начина, по който разказват истории. А това е още по-вярно, когато става въпрос за истории без думи.

„Всички мои животи“ максимално използва това, което комиксът може да предложи като медия. Богатството на сборника е в това, че той се чувства много комфортно именно като комикс и не би искал да е, например, филм или поема. Панели, цвят, форма, балони – в историите авторът е употребил почти всички изразни средства, с които си служи комиксът, за да предаде идея.

В търсене на отговори

Трите истории проследяват 3 различни житейски ситуации: агонията на това да се съмняваш в решенията си, усещането, че просто не можеш да намериш място и хора, с които да си паснеш и тръпката, идеализацията и разочарованието на едно моментно влюбване. Самите истории са семпли, разказани от изчистени рисунки в палитри от по няколко цвята. И не случайно казвам „от“, защото тук цветовете и формите са в ролята на герой, който разказва историята.

Dated dreamers page spread
© Милена Симеонова, Среща в мечтите, Потайниче, 2020

Богатството на сборника е в това, че той се чувства много комфортно именно като комикс и не би искал да е например филм или поема.

Трудно е да се говори в думи за самите истории, освен да се опише общо темата. Най-доброто, което можете да направите, е да ги прочетете и да видите дали ще резонират с вас. За мен лично е много силен моментът на раздвояването на сюжетната линия в първата история и превръщането ѝ в две, а в последствие и в повече, паралелни истории, които от време на време си намигат. Затрогнаха ме и много други моменти в останалите разкази. Но и при най-добрите ми усилия, думите ги описват малко тромаво. Оставям на вас да прочетете и решите за себе си кои моменти ви „говорят“ най-силно.

all my lives
© Милена Симеонова, Всички мои животи (ляво), Форми – отношения (дясно), Потайниче, 2020

На пръв поглед семплите рисунки може да ни подлъжат, че ще получим кратки точни и ясни отговори. Но, съвсем скромно, авторът ни поднася една друга позиция по въпроса: „всъщност нямам отговори“. Това може да изглежда като измъкване, но истината е, че не е лесно като автор да не се изкушиш да натрапиш мнението си. Искреността на историите е едно от най-прекрасните неща на този сборник. Без думи и излишни декорации всяка една от тях говори в нас. Всеки може да намери себе си някъде там – в моментите, в които въображението ни е играло лоши шеги. В които вътрешното ни око е създавало въображаеми светове, в опит да погледне отвъд шпионката. Но именно този разговор, не с думи, а с идеи, е начин, поне за малко, да погледнем навътре и същевременно навън.

Анна Цочева

Анна рисува комикси от 2003г. и от тогава не е спирала. Участва в множество международни работилници за илюстрация и комикси( с Pam Smy, Yuko Shimizu, Mattias Adolfsson, Scott McCloud), както и в редица изложби у нас. По настоящем е администратор на “Манга Академия”, но се подвизава и като аниматор.

Сподели

Копирай линка за споделяне

Копирай