Може би имате добра приятелка, която често ви пита какво мислите за рисунките ѝ? Или пък имате деца, които не спират рисуват, но вие самите сякаш никога не знаете как да ги подкрепите, освен с дежурното “браво”? Ако самите вие никога не сте рисували, може да чувствате, че нямате нищо полезно или вярно за казване. Подготвили сме ви няколко идеи за това как можете да бъдете най-добрият съветник за художника до вас.
Имайте предвид…
Част от смисъла на обратната връзка е човек не просто да се научи да рисува, а да се научи да приема обратна връзка – каквато и да е тя. Затова знайте, че е окей да кажете просто “браво” и “много е хубаво”. Не всеки път е необходимо да обсъдите рисунката обстойно. Не всеки път е задължително да сте позитивни. Но смятаме, че ако подхождате с емпaтия и разбиране и имате някои насоки, ще сте по-уверени и полезни за другите.
Темата за обратната връзка е много голяма. Особено, ако искате не просто да кажете нещо смислено, а да мотивирате и помагате на някого да се развие. Затова в тази статия сме се съсредоточили по-скоро върху това как да намерите подходящите теми и да се чувствате по-комфортно да обсъждате нечия творба. В този ред на мисли смятаме, че информацията може да има приложение не само в рисуването, но и в почти всяка област, която ви е непозната.
Когато четете, не забравяйте, че:
“Как” е също толкова важно, колкото “какво”
Няма универсални реплики – само вие знаете как да се изразите така, че да звучи естествено за вас. Вие ще трябва да прецените какъв човек стои срещу вас – дете, по-възрастен от вас, приятел, непознат. Думите, които използвате, за да се изразите, ще трябва да са различни и да отговарят на ситуацията. Не е необходимо да използвате примерите от статията буквално. Но се постарайте да вникнете в идеята, с която са формулирани, преди да ги промените според своята ситуация.
Понякога не е нужно да имате правилните отговори, а правилните въпроси
1. Разберете дали от вас изобщо се иска коментар
Непотърсената обратна връзка може да бъде доста неловък момент и да причини някои неразбирателства. Понякога авторът може сам да ви попита “какво мислиш?“. Но, ако не сте сигурни какво се иска от вас, можете просто да попитате “искаш ли обратна връзка или ми споделяш?”. Ако това ви се струва твърде директно, преминете към следващия съвет, който е подходящ за всяка ситуация.
2. Задайте въпроси за рисунката
Освен обратна връзка, всички имаме, най-общо, нужда от приятелско ухо, от подкрепа и слушател. Дори и само да се поинтересувате малко повече от нечия творба, може да помогнете. Ако попитате, “Роботите в твоята рисунка от какъв материал са направени?” може, без да искате, да дадете страхотна идея. Разберете защо човекът е нарисувал нещо и какво значи за него. Дали то е прерисувано, дали е фенарт на известен герой или е оригинален персонаж. Колкото повече контекст имате за рисунката, толкова повече добри въпроси можете да зададете. Интересувайте се искрено и се опитайте да разберете какво се е опитал да постигне авторът. Това ще му помогне сам да разбере дали е на прав път, дори и вие да не сте сигурни.
3. Попитайте какво мисли авторът!
Важен контекст за рисунката е дали авторът смята, че това е най-голямото му постижение или е нещо, което вече е на път към кошчето. Ако сте неуверени, може да зададете този въпрос в началото, но внимавайте да не го правите всеки път – ще се издадете. Въпросът, също така, е подходящ за края на разговора, като обобщение: “ти доволен ли си от тази работа” (без иронична интонация по възможност). Тук е добро място да добавите “какво би променил?” “кое би станало по-добре?” “кое мислиш, че стана-най-добре?” Макар да не давате никакъв коментар, за израстването на всеки автор е крайно необходимо той сам да може да открива слабите (и силните!) си страни.
4. Споделете своето усещане
Какво чувство създава у вас рисунката? Има ли някаква емоция, която ви се струва, че е много силна? Не се поддавайте на изкушението да търсите “правилния отговор” тук. Всичко опира до вашето лично усещане. Тук е подходящо да споменете случки, идеи и асоциации, които са си лично ваши. Затова по-подходящи са фрази като “за мен”, ” моето усещане”, “в моите очи”. Уточнението е важно, защото не се опитвате да налучкате какво се опитва да “каже” автора, а споделяте собствена гледна точка. Все пак още по-убедително ще е, ако можете да се аргументирате: “Действа ми меланхолично, понеже лилавия фон ми напомня на пътуването ми във Венеция“.
Персонален подход
Колкото по-добре познавате автора, толкова по-добре ще знаете как той/тя реагира на коментари. Ако сте сигурни, че някой иска само кратка точна и безпощадна критика – дайте му я. Но не изхождайте от идеята, че всички мислят така. Ако не познавате човека отблизо или дори само подозирате, че е имал кофти ден, по-добре да сте предпазливи с фийдбека.
4. Добрият коментар е различният коментар
Колкото и подходящи думи да намерите, ако всеки път реагирате по един и същи начин, човек вероятно ще се усъмни дали сте искрени. Опитайте се да ползвате различен подход от време на време. Ако всеки път виждате един и същи проблем или силна страна, може някой път да го пропуснете, за да не звучите като развалена плоча.
5. Отбележете тенденциите
Ако познавате автора от много време и често виждате негови рисунки, направете усилие да запомните някои неща, които се появяват често. Ще бъдете силно оценен, ако забележите някакъв напредък или промяна: “Харесва ми, че си пробвала нещо различно тук-предишните ти рисунки бяха повече в цял ръст, но тази е портрет и се е получила много добре“. Понякога тези крачки костват много смелост на автора и е много насърчаващо, ако някой ги забележи. Ако се опасявате, че може да засегнете някого с този тип коментар, можете и да го формулирате като въпрос: “Като че ли преди имаше повече рисунки в цял ръст, защо сега реши да пробваш да направиш портрет?“
6. Разберете с какви проблеми се сблъсква авторът
Не е нужно да можете да рисувате, за да разбирате някои от проблемите, с които се сблъскват творците. Ако сте решени да познавате процеса по-отблизо, можете да прочетете статията ни за неочаквани пречки в рисуването. Ако знаете и разбирате някои от тези проблеми, ще можете да ги адресирате заедно с автора и да му предложите решение.
7. Не започвайте с “това ми напомня на…(друга рисунка, автор, герой, стил)”
Разбира се окей е, ако оригиналният герой на приятелката ви прилича много на известен персонаж. И е окей да го споделите. Но нека разговорът не започва и не се върти около това. (Вижте също така съвет 4 за това как успешно може да използвате тази фраза). На никого не е приятно да мисли, че работата му няма индивидуалност (особено пък, ако приликата не е съзнателно търсена). Започнете с въпросите от съвет 2, разберете каква е идеята на рисунката и посочете кое ви харесва. Може да споменете, че същото нещо ви харесва в друг подобен герой. Ако смятате, че човекът несъзнателно, но систематично копира нечий стил и искате да му предложите да изпробва нещо ново, направете точно това. Вместо “това твърде много ми прилича на one piece“, или “стилът ти не е много оригинален“, можете да пробвате с нещо от рода на “много ми хареса рисунката ти с цветни моливи, мисля, че имаше много як стил и бих се радвала да видя още такива.“
Ако имате критика, постарайте се и да имате и нещо позитивно
Класическия пример за това е да подпъхнете критиката между два положителни коментара, като “сандвич”. Но това не е задължително, може да е и по-простичко: “не ми допада, че главата е изрязана на половина, но начина, по който е нарисувана косата е страхотен“. За никого не е приятно да чува критика, така че бъдете искрени, но внимателни с нея.
8. Избягвайте общи определения от типа “Харесва ми”, “Много е хубаво”, “Не е моето нещо”
Ако искате да помогнете или подкрепите някого, бъдете конкретни. Така ще покажете, че не раздвате просто комплименти от любезност, а искрено харесвате рисунката. “Харесва ми комбинацията от цветове, мисля, че жълтото и зеленото стоят много добре заедно.” Тъй като изразявате собствено мнение, не се тревожете дали това, което казвате е “правилно” и дали имате необходимите познания. Просто открийте кое за вас е хубаво в рисунката. Същото важи и за нещата, които не ви харесват.
9. Бъдете искрени
Ако сте фалшиво позитивни или негативни, много бързо ще ви разконспирират и мнението ви вече няма да значи нищо. Ако рисунката наистина не ви харесва и е най-ужасното нещо, което сте виждали, върнете се на точка 2 и се опитайте да разберете нещо за нея. Ако в крайна сметка смятате, че авторът може и по-добре или чисто и просто не харесвате рисунката, не бъдете груби или още по-лошо – снизходителни. Негативният фийдбек също е важен и всеки трябва да се учи да се справя с него. Но това не значи, че не трябва да имате емпатия. Дори едно малко “тази рисунка не ми харесва” намеква, че ще има и други, които може би ще са по-добри.
И като обобщение:
Какво да коментираме, което не изисква познания по рисуване
Ако все пак не се чувствате комфортно да засегнете теми като анатомия или композиция, има много други неща, които да коментирате: Ако рисунката е част от някаква история – имат ли смисъл действията на героите, какъв е вашият опит с подобна ситуация? Мислите ли, че историята е ясна? Кое ви е интересно в нея? Кое ви доскучава? Какъв е героят като характер, какво иска да постигне?
Ако ли пък няма история – Рисунката кара ли ви да чувствате нещо? Какво? То съвпада ли с намерението на автора( трябва да подчертая, че не е задължително да съвпада)? Кое е било трудно за автора да нарисува и мисли ли, че се е справил? Защо това нещо е трудно за рисуване? Различна ли е рисунката като тема, стил и техника от предишните му рисунки?
Надяваме се да сме ви дали свежи идеи за това как да коментирате рисунки. В допълнение, трябва да отбележим, че съветите са принципно приложими за всички. Дори и да имате познания по рисуване, знайте, че понякога най-добрия начин да помогнете, е не да коментирате техниката, а просто да слушате.
