Сърдечен Механизъм корица

Сърдечен Механизъм/Heart Gear

От Любослав Герасимов и Стефан Маринов

„Рю“ е последният останал човек на земята. През нейните любознателни очи, ние можем да видим този свят, в който хората са изчезнал вид. Но дали и техните чувства, емоции и размисли са изчезнали?Ако искате да се впуснете в дълбините на съзнанието и въображението, Сърдечен механизъм е мангата за вас.


Един ден се събудих с необяснимото желание да прочета някоя манга „за душата“. Но тъй като нямах представа откъде да започна (не можеш просто да напишеш в търсачката  „манга за душата“), отворих супер модерния си и уж умен телефон и натиснах иконката за разговор с Гугъл. 

– С какво мога да Ви помогна? – Попита ме любезно той. 
– Искам да намеря някоя емоционална манга – Отвърнах му аз. 
– Значи искате история, която да е романтична? 
– Е, нека все пак и да е малко динамична.
– Тогава да е с много бой. – Пак не разбра ме той.
– Не, не. – Продължих да обяснявам аз. – Искам нещо, което… как да кажа, за живота да ме накара да се замисля.

И тогава Гугъл малко повъртя, но накрая се спря на предложението „Сърдечен механизъм“ (Heart Gear) на Цуйоши Такаки (Tsuyoshi Takaki).

Един не толкова пуст свят…

Разбира се, моят разговор с Гугъл беше въображаем, но четейки мангата на Такаки, се замислих дали един ден „Гугъл“, няма да си въобразява, че си говори с мен. Действието в „Сърдечен механизъм“ се развива в свят в далечното бъдеще. Двеста години, след като човечеството се е самоунищожило в поредната световна война, оставяйки след себе си само руини и множество разнообразни Механизми (Gear-и) – роботи. 

Светът в мангата обаче не е толкова пуст, колкото звучи на пръв поглед. Той е различен от този,  който познаваме днес и е изпълнен с диви пустощи, хангари, някога събирали стотици души, а сега – само купчини с метал. Но и ракетни фабрики, машини, загадъчни механизирани градове и действащи колизеуми. С всичко това се запознаваме в лесните за четене страници, докато окото преминава плавно през панелите, насочвано към отделните детайли, които те карат да се чувстваш, сякаш рисунките не са просто пред теб, а навсякъде около теб.

„Ако можеш сам да избереш базовата си програма, това равно ли е на свободна воля? Ако механизмът има свободна воля, каква е разликата между него и човека?

 „Рю“ е последният останал човек на земята. През нейните любознателни очи, ние можем да видим този свят, в който хората са изчезнал вид. Но дали и техните чувства, емоции и размисли са изчезнали? Рю е отгледана от един „наследник“ на хората – Механизма Зет. Той е механизъм, чиято воля и цел е да проучва. Още докато Рю е бебе, Зет успява да види в нея тази своя мисия. Тук възниква въпроса откъде изобщо този механизъм има воля, мисия, цел… Все едно миксерът ми вкъщи да се чувства неудовлетворен, когато го ползвам за бъркани яйца. Всъщност всичките механизми, които бродят по земята имат заложена „базова програма“. Това е тяхната настройка (да изследват, пазят, воюват, подстригват…). 

Heart Gear manga pages
© Tsuyoshi Takaki, Heart Gear, Shonen Jump+, Shueisha

Тази базова програма е толкова неотменна за тях, че дори и след като създателите им ги няма повече от 200 години, механизмите все още я следват. Заложена или не, базовата програма на Зет го кара да отгледа Рю като свое дете. А Рю още по-малко се интересува от неговата настройка, тя вижда в Зет своя баща.

Обратът в историята

Когато обаче Рю и Зет срещат Хром – механизъм, който няма базова програма, а трябва сам да си я избере, това поставя началото на куп въпроси:
„Ако можеш сам да избереш базовата си програма, това равно ли е на свободна воля? Ако механизмът има свободна воля, каква е разликата между него и човека? Какво е смисъл за механизмите? Какво е живот и смърт за тях? Какво следва за тях, ако няма чии заповеди да изпълняват? В какво биха еволюирали?

Един от въпросите, на които бързо получаваме отговор, е какво се случва с механизмите, когато  изгубят разсъдъка си (изкуствения си интелект). Те се превръщат в „побъркани машини“. Привидното спокойствие в разказа бива бързо прекъснато от една от тези побъркани машини, която унищожава Зет – механизма грижил се за Рю през целия ѝ живот. Но ядрото на Зет, заедно с неговите спомени и настройки, остава цяло. Рю тръгва на път, за да се опита да върне към живот най-близкото до баща, което е имала, в този свят пълен с непознати механизми и опасности. За щастие, с нея е Хром. Новият ѝ приятел най-после е избрал своята базова програма – да пази Рю – и се е превърнал (еволюирал) в „боен механизъм от пето поколение“. Чрез Хром ние ставаме свидетели на динамични и изпълнени с отчетливи движения битки.

Heart Gear manga pages
© Tsuyoshi Takaki, Heart Gear, Shonen Jump+, Shueisha

Какво е различното?

Произведението на Цуйоши Такаки се отличава от стандартните Шоунени. То те завладява не просто чрез своите битки, а чрез самите си герои. Водени от своята детска любознателност, те движат цялата история и ни озадачават с човечността си, макар повечето да са роботи. Цялата манга е нещо, което и ние трябва да разкрием редом с тях, а обратите, които виждаме в нея не са просто в битките и екшън сцените. Те са в самия свят. Това обаче, което прави историята завършена и ме кара да мисля за нея дълго, след като съм я прочел, е философията в нея. Въпросите, които задава, отговорите, които дава на тях и дори някои теми, върху които сами трябва да помислим.

„Сърдечен Механизъм“ завладява не просто чрез своите битки, а чрез самите си герои. Водени от своята детска любознателност, те движат цялата историята и ни озадачават с човечността си.

Ако искате да се впуснете в дълбините на съзнанието и въображението, заедно с механизмите и Рю, в търсене на отговорите за съществуването, волята, смисъла, живота и смъртта, „Сърдечен механизъм“ е мангата за вас. Нали точно това е една причините толкова да обичаме мангата. Защото из страниците ѝ, измежду словото и визуалното изкуство, може да се почувстваме съпричастни даже и с един механизъм, дори и да го наречем „сърдечен“. И в неговото търсене може би да открием нещо от себе си!

Любослав Герасимов

Страстта на Любо към рисуването се заражда през 2004 с една грозна рисунка, но и едно красиво майчино одобрение. Това поставя началото на: 9 години уроци по рисуване, 4 години курсове в Манга Академия, една школа по анимация към НАТФИЗ, цяла работилница със Scott McCloud, 4-та година Анимационно кино в НБУ и за 2- ра година предаващ на любознателните всичко, което е запомнил.

Сподели

Копирай линка за споделяне

Копирай