BION-завръщането

*Комиксът Бион не се препоръчва за лица под 15г.
Ревюто има дребни спойлъри за неща, които се случват в самото начало на комикса. Ако не искате да знаете нищо за историята, преди да сте я прочели, най-добре направо изтичайте до книжарницата и си я купете 😉

Това ревю също така е малко различно, защото се случва под формата на разговор между Анна (A:) и Любо (Л:), които са автори на другите ревюта в сайта.

Ако искате да научите повече за това как е създаден „Бион“ и да се срещнете с автора, то не пропускайте и това събитие.

За комикса и автора

В далечното бъдеще, векове след като човекът най-накрая намерил начин да се самоунищожи, останките от цивилизацията са събрани в последния оцелял град-Турикон. Мегаполисът е държан под пълен контрол от Фабриката – гигантска структура, издигаща се високо в небето. Главният герой на име Октомври търси отмъщение из улиците на града, но вместо това съдбата го среща с организация, която търси истината за фабриката и причините, довели до краха на човечеството.

Историята и рисунките на Бион са дело на Сатанасов. Даниел, познат още като Сатанасов работи като художник във всички сфери на развлекателната индустрия – филми, книги, списания, видео игри. Понастоящем е концепт артист за Ubisoft. Работата му включва заглавия като Аassassin’s Creed, The Division, Ghost Recon и др. Успоредно работи на свободна практика като илюстратор, сторибордист, аниматор и комикс художник за клиенти като Apple, Lexus, The Times, Fantasy Flight Games и др. Най-голямата му страст е мангата и през годините реализира няколко свои комикс проекта, които получават признание не само в страната, но и в чужбина. Негови авторски заглавия са “BION”, “BONZAI” и “DRAGONLAST”.

Като човек, който се опитва да следи българската комикс сцена, често чувах за “Бион”. Най-вече под формата на отчаяни молби към автора да съживи поредицата. “Сатанасе, кога ще направиш Бион-а?” се въртеше в тези среди като призив за поход в търсене на свещения Граал.

(Необходимият?) контекст

A: Трудно ми е да говоря за комикса, без да направя това лирично отклонение. За мен той има толкова много контекст прикачен към него. Бион се появява за пръв път в брой на списание Егоист през 2000г, но много от нас (поне от това поколение), познават заглавието от страниците на списание “Дъга”, където то се публикува между 2003- 2005г. По това време, освен “Дъга” и започналото през 2003та “Уич”, комикси на пазара почти отсъстваха. Явно обаче нещо витаеше във въздуха. Като бурно подводно течение процъфтяваше една култура на фенове на комикси, манга, сумрачни интернет клубове, подозрителни (но невинни) сбирки из центъра на София, Пловдив, Русе и Варна, форуми, скришни прожекции на аниме и размяна дискове със заветните заглавия.

Епитетите не са случайни, защото анимето не беше придобило популярност, комикси четяха само малките деца. А съучениците ти гледаха объркано и свързваха думата “манга” с…ами, други думи. С малко закъснение, именно тогава разбирахме за заглавия като Ghost in the Shell, Cowboy Beebop, Battle Angel Alita (официално излизат между 1995-1999). Придружени от цялата съпътстваща пънк, киберпънк вълна на киното от 90те. Предполагам не само за мен, но и за много други комикс и манга фенове, новият “Бион” идва с цялата носталгия към периода. Да видиш нещо подобно на страниците на новата “Дъга” през 2003 беше равносилно на това да откриеш съмишленик, някой друг, посветен в “тайната”.

“Новият Бион”

А: Солидният обем, черно белият печат и хартията веднага ни насочват към едно друго усещане. Поне различно от предишната поредица на автора, Dragonlast. Тези от вас, които четат повече азиатски, отколкото западни автори, определено ще оценят формàта. Цялата стилистика, атмосфера и история отдава почит на мангата, киберпънка, заглавия като Akira, Battle Angel Alita, Ghost in the Shell.

По-грубата рисунка прекрасно си пасва с мръсния, разглобен, пост- апокалиптичен свят, в който сме потопени. Но не си правете илюзии, умишлено избраната по-груба линия е комбинирана с дизайни на яки машинарии и джаджи, динамични движения и ъгли на камерата, перфектна анатомия, детайлни и кървави битки.

разтвор от комикса Бион
© Сатанасов, Бион, Vision Books, 2020

Л: Забрави да споменеш и интересните дизайни на героите, които изглеждат като продукт от света, в който се намират, заедно със всичките им детайли и аксесоари по тях. Много се радвам, че получихме визуалното “подобрение” на главния герой в средата на историята. Според мен, той е в пъти по интересен като киборг (или поне хлапето в мен не спря да крещи: „виж, виж, виж той е киборг!“)

А: В началото главният герой е мачо с тъжно минало и прекарва вечерите си, търсейки отмъщение. Но също така е, по детски, вързан на две плитки, което ми се стори доста по-интригуващ образ (и дизайн). И бих казала, образ, с който можем да се идентифицираме. Киборгът без лице и, доколкото се разбира от историята, без много емоции, ще е интересно предизвикателство от писателска гледна точка.

Л: Съгласен съм, че в човешкия си образ типажът е интересен мачо, но си остава мачо… когато видиш киборг, увит в кълбо бинт – това веднага грабва вниманието ти и започваш да се чудиш – защо е бинтован, какво крие? Цялата идея за робот контрастира с употребата на бинтовете, което го прави интригуващ дизайн на идейно ниво.

страница от Бион
© Сатанасов, Бион, Vision Books, 2020

Независимо кой от двата дизайна ти допада повече, комиксът визуално е пир за окото. Почти скицираният вид на рисунките оставя на показ уменията на художника така, както някои от по-завършените му произведения не успяват. Единственото нещо за мен, което леко се къса от тази естетика са плавните дигитални преливки на сивите тонове. Може би ми се искаше и те да имат малко текстура или шум в себе си, за да кореспондират с останалото.

А: Визуалният ритъм на историята също е елемент, който радва душата. Авторът си дава времето (и страниците) да проточи действието, където е необходимо, или да го забърза – едно голямо предимство на по-обемните издания. Макар че, на теория, това може да доведе и до излишно разтягане на локуми, също така дава възможност за впечатляващи разтвори, бавни, атмосферични моменти, тихи разговори и интроспекция. Откъм визия, “Бион” абсолютно се възползва от всичките плюсове на по-дългия формат и историята се чете с лекота и удоволствие. Рисунките са прекрасни и им се радвах през цялото време, но без да ме разсейват от историята.

Л: За мен това стана ясно още от корицата. Първото ми впечатление, когато я видях, беше: “Да, искам да видя този герой в действие!” Началната атмосфера и очакванията, които ми изгради се засилиха още повече, прочитайки първите страници.
А: О да, мистериозното начало наистина грабна и мен. А и дава много атмосфера-нещо, което като цяло е силна страна на комикса от начало до край.

Светът на „Бион“

Л: Хареса ми как още първите страници ме хвърлиха директно в “дълбокото”. Вкараха ме в главата на главният герой и, успоредно с това, в света на “Бион”, в “Турикон”. Град, който е непознат, дори и за хората, които живеят там. Град, който е изпълнен с мистерия. Впечатли ме, че не просто е пост-апокалиптичен киберпънк (което си е яко), а света е пряко свързан с конфликта на цялата история. Загатват се различни връзки между “фабриката”, едно от основните места в града, и главния герой – Октомври. Любопитството ми продължи да расте с всяка изминала страница. Въпроси като – какво има във фабриката? Кога е направена? Кой я е направил? Кой я управлява? Защо е направена? – се лутаха из главата ми. Нямах търпение да стигна до момента, в който Октомври разбира повече информация!

страница от Бион
© Сатанасов, Бион, Vision Books, 2020

А: Интересен е различният начин, по който хората четат една и съща история! Моите въпроси бяха повече от типа на “Кой е октомври? Прави ли нещо друго по цял ден? Какво ще се случи сега с котката му?” (ха! Знам, че всички бяхте забравили за нея!) и “Какво се опитва да ни разкаже автора? Кое е това малко момиченце?” Но, определено съм съгласна, че в случая Турикон не само фон на това, което се случва. Неговите тайни са част от движещата сила зад действията на героите. Това прави историята още по-интересна.

Л: По отношение на града обаче, се сещам и за нещо друго. Понеже в началото се загатват връзки между главният герой и мистериозната фабрика, авторът ми изгради очаквания, че това е основната история. Че това е главната линия, в която героят ще се сблъска с демоните от миналото си. Че ще видим как се променя и как израства, как се справя с различни трудности и ще видим кой е “този от корицата”. Но епичния свят и яката мистерия някак останаха изведнъж на заден план. Вместо това получаваме предисторията на организация, за която не знаехме почти нищо и която не бяхме сигурни как се връзва в цялата картина. Не ме разбирайте погрешно, мисля, че “предястието” беше разказано много интригуващо. Продължавах да чета страниците с голям интерес. А толкова много информация да ти бъде дадена за света и за допълнителните герои, и да бъде вълнуваща, е изключително трудно.

разтвор от комикса Бион
© Сатанасов, Бион, Vision Books, 2020

А: Задачата със сигурност не е лека. А и честно казано нямам против неотговорените въпроси – ясно е, че ще трябва да почакаме следващите броеве за тях. Даже бих казала, че получих повече отговори и информация, отколкото очаквах. За мен поне израстването и характера на героите са по-важни от техническите подробности за това как функционира света, къде и колко надълбоко слиза дадена шахта. От друга страна, ако имате един по-различен поглед към нещата, тези подробности може би ще ви помогнат да се потопите по-дълбоко в света.

Въпреки това, самите герои за мен си останаха малко неразработени. В този завиден обем може би ми се искаше да има малко повече характер в тях, малко повече причини да ми пука и да съм въвлечена в историята им. Вероятно аз не съм идеалната таргет аудитория за тази история. В крайна сметка, именно това, което не ми е харесало в нея, успява да спечели някой друг. В моят случай, даже бих предпочела да знам по-малко. Харесва ми, когато дадени детайли са оставени на въображението. В крайна сметка, всичката тази информация има само една крайна цел- да предаде някаква идея.

Какво следва?


Л: Аз лично нямам търпение да се върнем отново на основната история. Все пак искам да получа отговори на въпросите, които Сатанасов заложи. Вярвам, че това ще се случи в следващите броеве на Бион. И остана само да го питам “Сатанасе, кога ще довършиш Бион-а?”

Ако искате да научите повече за това как е създаден „Бион“ и да се срещнете с автора, то не пропускайте това събитие в края на март 2021г.

Бион може да откриете във повечето книжарници в страната или по email от сайта на издателството

Анна Цочева

Анна рисува комикси от 2003г. и от тогава не е спирала. Участва в множество международни работилници за илюстрация и комикси( с Pam Smy, Yuko Shimizu, Mattias Adolfsson, Scott McCloud), както и в редица изложби у нас. По настоящем е администратор на “Манга Академия”, но се подвизава и като аниматор.

Сподели

Копирай линка за споделяне

Копирай