Levius е произведение, което на всеки няколко години преоткривам отново и отново. За първи път попаднах на него, когато бях на около 13-14 години. Търсех да чета манга, която визуално да прилича на типичния Shōnen. Търсех нещо, което прилича на Naruto, Bleach, Shaman king – заглавия, които бяха популярни тогава, но аз исках нещо ново. Тогава попаднах на Levius – прегледах няколко страници, казах си “Това на нищо не прилича! Как може някой да го чете?”, затворих табът с мангата и продължих търсенето си.
Няколко години по-късно, в един доста облъчен и мрачен ден, реших да отида до книжарницата и да видя дали има нещо, което би ме привлякло. В този момент погледът ми се спря на комикс, който сякаш нямаше как да не го направи – бяха подбрани идеалните цветове… всъщност беше само един единствен цвят – сиво. Беше сложен на щанд, където всяка друга корица се опитваше да бъде по-пъстра (с повече цветове) така, че да се отличи. И изведнъж този комикс, който нямаше нищо отличително, стана най-отличителния!
Разбира се, помогна и факта, че беше с твърди корици, което правеше цялото издание да изглежда по-приятно и хубаво. Разтворих го. Хартията беше прекрасна – матова, с текстура и леко жълтеникав цвят. Печатът – черно-бял, с много наситено черно. Рисунката – нетипично реалистична. Хванах се в даден момент, че стоя от известно време – погълнат от рисунките, и в този момент осъзнах, че просто ще дам шанс на това произведение…
Относно Levius
Всеки, който е започвал да чете Levius или е искал да го започне, се е сблъсквал с въпроса от кое Levius трябва да го направи? Защото има Levius, както и Levius est. И двете започват от първи чаптър и започваш да се чудиш: “Кое по-напред?”. По принцип може да започнеш да го четеш от което и да е. Levius е заглавието, когато произведението за първи път започва да се издава през 2012 година в месечното Seinen списание – Monthly IKKI. Това списание се фокусира върху по-ъндърграунд, алтернативни и артистични комикси и дава по-голяма свобода на своите автори да експериментират с историята, както и с артистичната посока на техните произведения. Повечето заглавия не са толкова известни, нищо че от време на време има и произведения, които в последните години получават по-масова аудиенция – като Dorohedoro.
Различните издания и как се отразяват
Впоследствие списанието, в което Levius се издава, се прекратява и Levius est. се публикува в месечното издание на Shueisha – Ultra Jump. Levius est. e хем продължението, хем може да бъде четено като отделно произведение, което следва събитията от предишното заглавие, но представя така информацията, че може да се прочете отделно и самостоятелно. Но да съм честен, според мен първата част Levius е изключителнo интересна и впечатляваща. Впоследствие се вижда как автора Haruhisa Nakata се опитва да промени историята, за да пасне на новото списание, в което се премества, и според мен се променя фокуса и леко губи от красотата си.
Теми
“Levius” е бойна стиймпънк манга. Показва ни епоха, в която индустриалната революция е в пика си и има технологичен прогрес, който навлиза постепенно в ежедневието. Хората се опитват да се възстановят от времена на тежка война, която е отнела много жертви и е оставила трайни белези на оцелелите. Историята се фокусира върху спорта ММА – Mechanical Martial Arts.
Както името намеква, това е спорт, в който е позволено човек да заменя части от тялото си с механични, което води до много кървави и фатални схватки между отделните бойци. По този начин се засяга в детайл психиката на спортистите, които се занимават с бойни спортове и са готови дори и във времена, когато не е нужно човек да излага живота си на риск, да го правят – показва ни какво ги мотивира. Представя ни и гледната точка на хората, които се наслаждават на подобен тип спортове – кое ги прави интересни, вълнуващи и защо би тръгнал в очакване да видиш кой ще оцелее и кой не.
Чрез ринга в “Levius” авторът успява да засегне теми свързани с липсата и нуждата от смисъл в живота, борбата за оцеляване и Бог. А чрез света и част от героите, коментира страха от реална война и смисъла и съществуването на прокси (опосредствени) войни.
Впечатления
Според мен тази манга има изключително много силни страни: рисунка, визуален разказ, атмосфера, актинг, история и начин, по който се разкрива информацията. Ще засегна повечето неща в тази статия, но преди тях искам да споделя малко и за нещата, които не ми допаднаха.
Всъщност то е едно, но според мен е важно, защото се отразява на качеството на цялата манга. Нещото, което най-много ме разочарова, е най-вероятно, смяната на издателства. За да го обясня трябва да навляза в малко по-голям детайл. В началото на статията споменах, че “Levius” започва издаването си в сейнен списание и това много си личи: стилистиката на рисунката; начинът, по който са показани битките; ритъмът, който има липса на диаложност; развитието на сюжета; Всички те са насочени към по-възрастни. Информацията се подава постепенно – на малки късчета, загатват се много важни елементи от историята, която иначе се гради плавно. Последствията от мачовете са тежки и жестоки на моменти. Героите са показани в разнообразни светлини.
Започваш първото издание и трудно го оставяш, но в момента, в който продължиш с “Levius-est”, всичко се променя. Диалогът става много по-наситен. Героите стават по-черно-бели, с ясни граници – кой е добър и кой е лош. Авторът въвежда по-строга магическа система, която никога до този момент не е била важен елемент от историята. Изведнъж силните страни на мангата остават на заден план. Мога само да предполагам, но най-вероятно, със смяната на издателствата се сменя и редакторът. Съответно и посоката, в която се развива мангата. Ultra Jump е сейнен списанието на Shueisha, но като разгледах заглавията, които се издават в момента, ми се стори, че читателите им са по-млади и повече се доближава до shōnen издание. Това би обяснило защо се случват промените в мангата.
Няма да задълбавам в тази тема повече, защото е изключително голяма. Фокусът на тази статия не е до каква степен е редно да се намесват редактори и издатели в произведението на даден автор. До колко е добре посоката и начинът, по които се степенуват и избират произведенията за издаване в Япония. До каква степен това вреди на качеството на публикациите и т.н. Но смятам, че са достатъчно важни въпроси, за да бъдат в пространството и да се случват дискусии около тях.
Стилистика
От момента, в който отворих първите страници, имаше нещо, което беше странно в тази манга. Гледах отделните панели и рисунките в тях и се чудих как успява авторът да постигне толкова живи и динамични фигури със своя туш. Повечето неща, в момента, в който се завършат, изглеждат сковани, а тук – можеш да усетиш силата, посоката на всеки удар, паузите преди замаха, движенията на отделните герои. При това, линията е много свободна, щрихът на места е много дебел, контрастта силен. Чудех се как този човек успява толкова ясно да координира работата си с асистентите? Как успява да постигне толкова обединен вид както между героите и фоновете в панелите, така и на целия комикс?
Продължавах да имам тези чудения до момента, в който не седнах да търся допълнителна информация за автора. Подготвяйки се за тази статия, намерих видеа, които Харухиса Наката споделя в собствения си Yоutube канал – как рисува “Levius”, и в този момент открих отговора на част от тези въпроси. Първият отговор е – “не, тази манга не е туширана”, цялото произведение е направено на молив! Има основната рисунка, която е на един лист хартия, а звукови ефекти, пара, дим и допълнителни неща са нарисувани върху втори лист хартия, поставен върху първия, на подсветка, за да може художникът да вижда главната рисунка. Отговорът на другите ми чудения също беше неочакван – много лесно координира работния процес между асистентите си… просто няма асистенти!
Цялата манга я рисува сам. Това е просто брутално – количеството детайли, декори и разработки в мангата са толкова много и толкова добри, че още ми е трудно да го повярвам. Със сигурност, фактът, че не трябва да тушира всяка страница, му помага с това да смогва, както и това, че работи на по-малък размер хартия – изглежда много близък до формата на издаване (по принцип се работи на по-голям формат и след това се смалява), но дори и така, пак Харухиса Наката влага огромни количества труд, внимание и време.
Актинг
Представете си един герой как киха, а сега си представете друг герой как киха – много еднообразно, нали? Ми не и при Харухиса Наката! В Levius всяко действие е израз на характера, а всеки персонаж е уникален сам по себе си дори и когато просто киха. На много малко места съм срещал автор, който да отделя толкова много внимание на всеки от своите герои и да успява да предаде характера им чрез техните движения, жестове и мимики.
Харухиса Наката използва всеки инструмент, който комиксите, като изразно средство, му предоставят. Използва стилизацията – преувеличава, прави по-изразителни дадени моменти от движенията, за да представи характера на героя. Използва гледните точки, за да наблегне и да придаде усещане на сцената. Поставя ни в различни позиции спрямо отделните герои – понякога се намираме по-близо до тях, понякога по-далече – по този начин си играе с ритъма и начина, по който усещаме движенията. Това усещане е засилено от размазването (blur) на определени детайли в панела. Понякога пък, за да покаже върху какво се концентрира даден герой, какви са намеренията му и какво иска да направи, авторът насочва погледа ни, фокусирайки върху дадена част от панела и размазвайки (blur) друга.
Панелировка
Черешката на тортата за мен идва в моментите, в които Харухиса Наката успява да предаде какво си мислят героите и чувството на сцената, използвайки начина, по който е подредил панелите и по който е кадрирал героите.
Отдолу можете да видите страница, в която главните ни герои се качват на хеликоптер, за да отидат при злодеите в историята, но нашите герои са на различно мнение по въпроса. Можем да видим мълчаливото съгласие между тях – как хем не са единодушни (разделени са от панелите и това, което се случва в историята), но въпреки това се подкрепят един друг. Начинът, по който по-възрастният герой възразява за ходенето, потънал в притеснения и размисли, и от другата страна главният ни герой, който е наложил мнението си, но е загрижен за ментора си…
Толкова много информация поднесена в една страница. И подобен тип страници се срещат често, наситени с много слоеве информация – текстът те насочва в една посока, кадрите ти внушават допълнителни чувства, а панелите доизграждат цялостното усещане.
Заключение
За мен Levius беше изживяване! Има много силни и впечатляващи страни и независимо, че историята променя тона и посоката си, ми беше много приятно четиво, към което се връщам отново и отново. Нямам търпение да прочета следващите заглавия, които Харухиса Наката ще сътвори. Ако искате да се запознаете повече с него, това е един от авторите, които поддържат актуални социални мрежи и споделят информация за проектите, върху които работят: линк към неговия сайт, Youtube канал, Instagram, Facebook и Twitter.
Това ревю се концентрира предимно върху заглавието Levius, и макар да се среща по-радко из нашите книжарници, може да го намерите тук.
