Как да започнем да харесваме рисунките си?

Независимо дали рисуваш, пишеш, свириш или се занимаваш с друго изкуството, сигурно вече си забелязал, че артистите са едни от най-самокритичните хора. „Не си харесвам рисунките“ е едно от най-честите оплаквания, които чувам и то често няма НИЩО общо с качеството на рисунките. Да, понякога става въпрос за липса на самочувствие или човекът просто има нужда да чуе нещо окуражаващо. Но е повече от това. Имаме нужда да променим начина, по който мислим за творчеството си. За целта предлагам да опиташ да си отговориш поне на няколко от въпросите долу.

Вярвам, че отговорите ще ти помогнат да си по-щастлив от това, което правиш. Ако все пак се чувстваш зациклил, можеш да погледнеш и статията за неочакваните неща, които ти пречат да напреднеш.


1. С кого се сравняваш?

Сравнението с другите във всички сфери на живота ни е неизбежно. Според мен е безсмислено да си казваме „не се сравнявай с другите“, защото винаги ще го правим. Окей е да си позволяваме тези емоции. Това, което можем да направим, е да намерим механизми за справяне с тях. Тези механизми може да са действия или мисли – като “мантра”, която си повтаряш. Важното обаче, е да вярваш в нея, да звучи убедително за теб самият.

Моята лична мантра е „всеки човек има своя път и своя урок за научаване“. Пътят, който аз изминавам не минава през същото място като този на другите хора, но това не означава, че няма какво да открия в него. Много е вероятно, търсейки как да се справя с проблемите си, да науча уроци, които иначе никога не бих могла. Уроците на хората, с които се сравнявам, може да са много горчиви и не е ясно дали бих ги пожелала за себе си. Не знам колко усилия е положил този човек или какво е жертвал, за да стигне до тук.

Не забравяй, че твориш са самия себе си-не за някой друг. Помни, че единствения човек, с който има смисъл да се сравняваш си ти самият ти (виж следващия въпрос).

2. Какво искаш да постигнеш?

Когато имаш някаква творческа цел, това ти помага да определиш къде се намираш спрямо нея. Дали си станал по-добър в това да пишеш диалози от миналата година? Ако формулираш някаква посока (не е нужно да е нещо грандиозно), в която искаш да се развиваш, ще можеш да се чувстваш горд от себе си, когато го направиш. И тази гордост ще я има, дори и крайния резултат да не е перфектен.

3. Правиш ли нещо изобщо?

Може да звучи очевидно, но все пак – сигурен ли си, че самокритиката ти не е повече от правенето? Ако хабиш твърде много енергия да се сравняваш с другите и да си потиснат от това колко са добри, няма да ти остане време да твориш. Не забравяй, че без усилия и упражнения много рядко се постига нещо. И може би още по-важно – в изкуството, както и в храненето, апетитът често идва с яденето. Може да е малко контраинтуитивно, но ако не си посягал към молива от месеци и се чувстваш, че няма причина да го правиш, понякога помага…ами, да порисуваш. В случай, че не знаеш откъде да започнеш или ти липсва структура и график, който да спазваш, можеш да пробваш и някой курс по рисуване . Той ще ти даде причина, конкретни задачи и график, за да рисуваш повече.

Разбира се, ако желанието ти за творене е угаснало, за това може да има много причини и те заслужават своя собствена статия. Ако това е твоя случай, не забравяй, че не трябва да се хокаш, задето не твориш – приеми, че всеки има „сухи“ периоди и това е окей (виж въпроса „какво си ти, без творчеството си).

4. С какво ангажираш вниманието си?

Бас ловя, че ако от известно време си творец (особено визуален), в социалните медии следваш няколко стотин други творци. Всеки път, в който седнеш за малко с телефона си, във фийда ти се появява лавина от талантливи хора. В един момент това лесно прераства от вдъхновяващо в потискащо. Помисли дали не е дошло време да си дадеш малко почивка. Да виждаш какво се случва по света и да черпиш знания и вдъхновение от други артисти е важно. Но за всяко нещо си има здравословен лимит. Може би, ако оставиш социалките за известно време и се съсредоточиш върху себе си (например върху някои от въпросите в този списък), ще си помогнеш повече.

5. Какво си ти, без творчеството си?

753

Това е може би най-трудния и болезнен въпрос, но човек все някога трябва да си го зададе. И знам, че инстинктивният ти отговор може да е „нищо особено“. Това е съвсем нормално. За много творци това, което правят, са те самите и това е основната им и почти единствена идентичност. Но този начин на мислене може да бъде деструктивен. Да те обрече на това да виждаш всяка една провалена рисунка като доказателство, че ти самият си провал. Искам да ти кажа, че не си! В теб има толкова много повече! Да потърсиш себе си, извън творчеството си, може да е труден процес, но е най-доброто нещо, което можеш да направиш и за него и за себе си.

Помисли – какви други интереси имаш? Ако нямаш – открий ги. Какво е важно за теб като човек, освен музиката/писането/театъра и тн? Кои каузи те вдъхновяват да действаш? С какво не можеш да се примириш? Какви хора харесваш и какво обичате да правите заедно? Може би вдъхновяваш другите с нещата, за които се бориш? Има толкова много неща, които забравяш, че са част от теб, защото може да не са толкова очевидни. Спомни си за тях. Когато рисунката в коша не е личния ти провал, а само лист хартия, е толкова по-лесно да я преглътнеш, толкова по-лесно да твориш без страх.

6. Твориш ли само заради резултата?

Всички искаме да създадем красива картина, да развълнуваме с въздействаща мелодия, да кажем нещо важно с интересен разказ. Крайният резултат от творчеството е важен, защото е кулминацията на нашите усилия и реализацията на епичната ни идея. Най вече – кара ни да се чувстваме удовлетворени и горди. Но независимо колко гениални са работите ни, нито един артист не е напълно доволен от тях. За да стигнем до едната красива рисунка, сме хвърлили 10 в коша, а тази която е останала, винаги може и да е по-добре…Звучи ли познато?

Затова е важно да си зададем въпроса-дали творим, защото процесът ни е приятен? Дали не можем да се стърпим да посегнем към молива, седейки на пейка в парка? Дали компулсивно си съчиняваме мелодии или измисляме нови герои ей така-защото е забавно? Или просто чакаме момента, в който ще произведем нещо и ще сме доволни от него? Кое е нещото в процеса на създаване, което ти носи удоволствие (освен да се гордееш с резултата)?

Този въпрос е важен, защото, ако процесът е тягостен и не ти носи радост, вечно ще си обречен на разочарования. Да, преди крайния резултат има много мъчителни моменти и не е лесно да се стигне до него. Но кое е приятното? Може би ти харесва усещането от движението на пръстите ти по клавишите, дори и ако не издават звук? Може би ти е приятно да се оцапаш с въглен до ушите или да слушаш скърцането на молива? Или е интересно да правиш детайлни проучвания? Открий своето нещо и му се отдай напълно. Радвай се на всеки един миг и дори понякога практикувай, без да се опитваш да постигаш нищо.

Не забравяй, че не е нужно да твориш и да минаваш през всички процеси сам! Ако имаш партньор, можете да си разделите задачите и да работиш по етапите, които ти носят удоволствие.

7. Кое те кара да се чувстваш оценен?

Забелязал ли си, че лайковете в социалните мрежи те карат да се чувстваш супер, но за кратко? Следващия път винаги ти се иска да имаш 2 лайка повече от предния, а два часа след това отново си неуверен? Помисли кое те кара да гориш от радост и гордост и да се чувстваш вдъхновен дни наред? Кои са хората, чието мнение цениш? Какво искаш да ти кажат? Може би всъщност за теб е важно да виждаш как работата ти променя живота на хората? Или са важни определени награди и постижения?

Забелязала съм, че много творци всъщност не търсят толкова потупване по рамото, а просто искрено внимание – някой да прояви интерес към това, което имат да кажат и това, с което се занимават. Ако това важи за теб, помисли с кой човек или група хора можеш да споделиш вълнението от творчеството си. Може би имаш приятели, които имат сходни интереси? Или отзивчива леля, която е творец?

Това е важно – ако нямаш такива хора около теб, вложи усилията си в това да ги намериш или да разкажеш на хората в живота си от какво имаш нужда. Увереността, с която работим, когато имаме нечие рамо до себе си не може да се сравни и с милиони анонимни последователи в интернет. Разбира се-всеки е различен-отдели си време и помисли-кое те кара да се чувстваш наистина ценен и значим като творец и насочи усилията си към него.


Много от тези въпроси са трудни и може би отговорите няма да дойдат веднага. Докато мислиш по тях, не забравяй да се упражняваш в своята сфера. Помни и че това как се чувстваш от работата си няма общо с това колко добра е тя обективно (ако има такова нещо изобщо). Вярвам, че ако промениш малко начина си на мислене, ще си по-щастлив от това, което правиш. А когато си по-щастлив, си по-смел, по-вдъхновен, по-креативен и в крайна сметка-по-добър в това, което правиш.

Анна Цочева

Анна рисува комикси от 2003г. и от тогава не е спирала. Участва в множество международни работилници за илюстрация и комикси( с Pam Smy, Yuko Shimizu, Mattias Adolfsson, Scott McCloud), както и в редица изложби у нас. По настоящем е администратор на “Манга Академия”, но се подвизава и като аниматор.

Сподели

Копирай линка за споделяне

Копирай