Ако посещаваш курсовете на Манга Академия или си любопитен за тях, най-вероятно проявяваш интерес към темата комикси. Най-общо казано, комиксите са истории, разказани чрез поредица рисунки (англ. sequential art, sequential storytelling). Нещо се случва на всяка страница: героят извършва определено действие, разменя реплики с друг герой, локацията се премества или просто минава време. Нещо се променя. Тази поредица от промени създава история.
Както историите, така и рисунките могат да бъдат разнообразни като стил, вид и сложност. Но ако един от двата елемента липсва, е трудно да говорим за комикси. Въпреки това, когато решат да се учат как да ги създават, много хора се концентрират върху художествения аспект и не обръщат толкова внимание на разказваческия.
В тази статия искаме да се концентрираме върху разказвачеството – историите, които разказваме в комикси (а и в други формати). Това не означава, че художествената страна не е от значение. Комиксите, както всяко изкуство, което комбинира текст с изображения, са баланс на двете, без да се опитваме да сравняваме важността им. Напротив, искаме да разширим перспективата и да обсъдим не само как да създаваме увлекателни комикси, но и защо го правим. Защо освен композиция, перспектива и цветна теория си заслужава да се научим да мислим за сюжетна структура, развитие на герои и мотиви? Защо историите са толкова важни за нас?
Историите пленяват вниманието
В зависимост от целта ни като разказвачи, историята може да изглежда по безброй различни начини, но тя ще присъства на страницата в една или друга форма. И тази история ще е причината читателят да иска да прелисти страницата. Ако нищо не се случва или събитията в комикса не са свързани по никакъв видим начин, мотивацията на читателя да продължи да му посвещава от времето си ще намалее. И напротив – ако въпросът “Какво ще стане сега?” го вълнува достатъчно, той ще продължи да чете до края. Комиксите искат от читателя повече време и концентрация, отколкото това да се наслади на единична рисунка и да продължи с деня си. Историята е двигателят, който поддържа неговото внимание.
Историите са диалог с читателя
Тази идея е тясно свързана с предишната. Когато представим комикса си на някого, ние го молим да ни отдели от времето си за нещо, което може би ще бъде удовлетворяващо едва след няколко страници, глави или тома. Особено във времето на интернет всеки от нас постоянно има достъп до най-различни неща, които настояват за нашето внимание. Споделянето на творби е по-лесно от всякога, но това също означава, че хората могат да бъдат много по-избирателни с това на какво посвещават времето си. Ако нещо, което отнема повече време да бъде прочетено (или изиграно, или изгледано…), спре да си заслужава, е много лесно да намерим нещо ново, което да ни харесва повече.
Обещания и очаквания
Началото на един комикс е обещание, което даваме на своя читател – “това можеш да очакваш”. Ако на първата страница главният ни герой разглежда местопрестъплението на убийство, можем да предположим, че историята ще се занимава с разкриването му, или с неговото извършване, или ще разказва за детективи и престъпници. Историята може да се развие в много различни посоки, но начинът, по който я представиш, ще доведе до различни реакции. Хора, които обичат мистерии, ще продължат да четат с по-голяма вероятност от тези, които не харесват жанра. Читателите, които са готови да посветят повече време на творбата ни, ще имат и определени очаквания към нея.
Твоята работа като създател не е непременно да изпълниш тези очаквания. Не само защото реализацията на всяко едно от тях едновременно би била невъзможна, но и защото целта ти е да създадеш нещо, както ти искаш, а не според идеите на някой друг. Въпреки това е полезно да се замислиш за това какви обещания даваш на читателя, и по какъв начин историята ти ще взаимодейства с тях. За какви хора създаваш комикса си? Какви очаквания носят те със себе си; къде тези очаквания отговарят на твоите и къде си противоречат? Отговорите на тези въпроси могат да дадат насока на творческия ти процес, защото разказването на една история е взаимодействие между разказвача и неговата публика.
Историите са централен елемент от човешкия живот
Понеже историите са толкова неделима част от живота ни, сме предразположени да ги виждаме навсякъде. Независимо какво видим, дали забравена шапка в автобуса или илюстрация на нечий герой, съзнанието ни може да създаде цели сценарии около тях, които да ни занимават дълго след това. Историите могат да останат с нас в продължение на дни, месеци, дори години. Понякога виждаме собствените си мисли и преживявания в тях, и това буди по-силна реакция, независимо дали положителна или отрицателна. Затова са важни историите, които избираме да разкажем – те могат да ни свържат с хора, които никога не сме срещали, и да променят живота им дори и по съвсем скромен начин.
В крайна сметка има много причини, и много начини, да разказваме истории. На самите себе си, един на друг, не винаги съзнателно. Според мен обаче в същината им лежи един и същи копнеж. Търсим историите в себе си и около себе си, защото искаме да се докоснем един до друг. Да предадем частица от себе си на друг човек или да се видим отразени в него. Взаимността, която можем да намерим, когато правилната история достигне правилните хора, си заслужава усилието да се научим да я разказваме по начина, по който искаме.
Ако темата ти е интересна, можеш да прочетеш какво казват опитните комикс автори за значението на историите в комикса.
